|
Професия или призвание е да си адвокат, какви са предизвикателствата пред гилдията в България, как се водят битки ежедневно? По тези и други въпроси, завесата ще повдигнем с адвокат Мариана Митова от Софийска адвокатска колегия.
Какво е да си адвокат в България ?
Отстрани погледнато е престижно занимание. Надявам се скоро да стигнем европейските си колеги във всяко отношение. В последните години някои лица умишлено дискридтират професията ни. Отправят се обвнения колко сме лоши, колко сме виновни за това или онова. Скоро прочетох, че адвокатът пречел за бързото разглеждане на едно дело и колкото по-добър бил той, толкова повече се бавели досъдебните производства, защото забележете - защитавали сме по-добре интересите на клиентите си. Твърдението е абсурдно! Нека ви кажа само, че в САЩ, ако адвокатът не защитава добре клиента си, подлежи на наказание. У нас явно някой очаква да сме просто фигури в производството, които да присъстват и да се подписват под протоколи и постановления за привличане на обвиняемите. Не сме ли именно ние тези,които в едно демократично общество се явяваме гарант за спазване на правата и законните интереси на гражданите? Ето защо не ми харесва, че се правят опити адвокатите в България да бъдеат обезличени, ако щете дори омърсени. Липсва уважение от страна на иституциите към адвоката, въпреки че по закон ни се дължи уважение като на съдия. Няма и санкции за такова неуважение. Функциите на адвоката се изземват със закон. Нотариусите вече консултират, счетоводителите пишат дружествени договори, регистрират фирми. В крайна сметка гражданинът е потърпевш, защото проблемите идват след това, а ние можем да ги предвидим и да ги избегнем. Веднага давам пример: с елементарен на пръв поглед дружествен договор, съставен с копи и пейст, съдружници са били изключвани не само от собствените си фирми, а и са загубили имотите си.
След повече от 11 г. в в тази мъжка професия как се определяте- адвокат по призвание или с професия адвокат?
Адвокатът е винаги и адвокат по призвание. Във всички останали случаи би могло да е само бизнес...
Живее ли адвоката с проблемите на клиента си или той е само номер на дело, пореден хонорар?
Няма как да се сблъскаш със съдбата на човек и да останеш незасегнат... Затова не може тази съдба да остане само номер на дело, макар че в годините всеки адвокат си изгражда собствен начин да съхрани нервната си система. Готова рецепта няма.
Въпросът с вината за Вас е….
За мен е еднствено и само въпрос на доказване по наказателните дела. Въпросът виновен ли е клиентът ми, не се повдига след като той твърди,че е невинен. Да не забравяме,че виновен става след като съдът го осъди и присъдата влезе в сила. Иначе е налице презумпцията за невиновност.
Как приемате коментарите по отношение на това, че адвокатите допринасяте за разпада на съдебната система и възхода на корупцията в нея?
Корупция е имало и ще има не само в съдебната система, но и на всички нива на управление. Некоректно е адвокатите да бъдат поставяни в основата за развитието й. Колкото до това, че има адвокати, които действат непочтено, нима няма във всяко стадо мърша? Друг е въпросът, че много неща трябва да се променят в съдебната система по отношение на адвокатурата. Може би е назрял моментът, в който висш съдебен съвет трябва да вземе крупни мерки за промяна да кажем на реда за атестиране на съдите. Необходими са сериозни законови промени и в частта за провеждане на съдебните заседания.
Какво по-точно имате предвид за съдебните заседания?
Има няколко важни моменти в процесите, които спешно трябва законово да се променят и да се въведат като гаранция за спаване на правата на гражданите. Дори и за намаляване на напрежението между съдии, адвокати, и като цяло страните в процеса. Едно от тях е, задължително съдебните заседания да се провеждат при записващи устройства, записите от които освен протоколът да се предоставят на страните или техните процесуални представители при поискване. В момента това не е задъжително и е предвидено, че се прави запис,ако може да се осигури техниката. В момента съдията е този, който диктува протокола в съдебно заседание на секретаря. Има такива съдии, които си позволяват да променят думите на страните не само граматически, а и смислово. Всеки адвокат се е сблъсквал с подобна ситуация, което създава напрежение. Четеш след това протокола и се чудиш кой е изрекъл вписаните думи след твоето име-ти ли си или друг. В същото време, ако в зала поискаш съдията на момента да поправи смислово произнесеното от теб, срещаш отпор със заплаха, че ще бъдеш глобен за неуважение към съда. Т.е., съдът се оказва безусловно и неотменимо винаги прав. Създават се предпоставки за обтегнати отошения които рефлектрат върху процесът като цяло и неговото усложняване и т..н. да не изпадам в детайли. Не на последно място, чрез записване на съдебните заседания, всеки съдия и всеки присъстващ в съдебната зала ще внимава как се държи и какво говори. Защото в един запис може да се чуе как съдия тропа по бюрото и казва на адвоката,че отива да обядва със стажантките си,а той и прокурора да ходят да си четат закона. Този случай ми го разказа колега. Не е изолиран за съжаление. При мен е имало и други не по-малко фрапиращи случаи. Освен това съдията винаги може да стъкми протоколът, така че дори да си казал умни неща, след това да изгеждаш смешен. Не казвам дали се прави подмяна на съдържанието на протокола,а че съществува реална възможност за подобни действия и тя не е хипотетична.
И всичко това е от практиката,така ли?
За съжаление, да. Има съдии, които се държат неуважително към свидетели, прокурори, адвокати. Обиждат ги или както има една реплика в нашите среди ”над съда само Бог”. Ако Висш съдебен съвет при акредитация на съдиите изпрати поставени лица само да седят и слушат в няколко състава на софийски районен съд ще установят,че тези съдии са срам не само за съдебната система,а за цялото общество. Има съдии, на които се възхищавам и има какво да се научи от тях. Решенията им са много добре издържани и мотивирани. Вдъхват респект и ръководят процеса. Те са мъдри и изслушват страните, непоказват бездушие. Вижда се,че познават делото. Точно както се очаква да се държи един съдия. Ето защо никога не бива да поставяме всички под един знаменател.
Не се ли страхувате да казвате всичко това?
По-страшно е мълчанието.
Бяхте адвокат по дела с обществен интерес: адвокат на Павел Тренев по делото Майкъл Чорни, на Цион Шерер по делото с Хранков, на измамените от имотната мафия начело с ваш колега адвокат. По него и водещата на „Искрено и лично” се озова на подсъдимата скамейка, заради опитите й да помогне на измамените. Как се работи по тези дела?
Трудно. От една страна пречи и общественият интерес. Медиите понякога предопределят изхода от едно дело, най-вече на първа инстанция или при мерките за неотклонение, но често са и тези, които помагат институциите да се задвижат. По делото, където редом с клиентите ни, на подсъдимата скамейка застана и водещата на предаването, приключи с оправдателни присъди за всички.
Носят се слухове,че по времето, когато бяхте адвокат на Тренев е имало кореспонденция между вас, в която описва ключови имена в политиката свързани с БСП и създаването на СДС. Това само слухове ли са или е истина?
Никога не съм отричала, че Тренев ми пишеше от СЦЗ където излежаваше мярката си за неотклонение „задържане под стража”. Писмата му бяха към мен в качеството ми на негов адвокат. Колкото до това какво е съдържанието им, не бих искала да коментирам. Тези писма се съхраняват в банкова касета,а и не ги притежавам само аз. Копия от тях притежават и други лица. А щом се носят такива слухове, със сигурност тези, които са ги разпространили, знаят и съдържанието им. Делото срещу него все оше продължава. Аз не го следя, дори незная Тренев в страната ли е или не. Прекратихме отношенията си поради различие в линията на защита.
Друго интересно дело е, когато съборихте заповедта на кмета Софиянски за забрана за продажба на открито на аудиовизуални произведения. Тогава имаше публикации,че е издадена след съвместни разговори между кмета и Бойко Борисов по времето, когато беше секретар на МВР, Тази заповед впоследствие беше отменена.
Делото беше интересно за мен и от професионална гледна точка. По онова време нямаше административно - процесуален кодекс, нямаше обособени административни съдилища, действаше само Върховния администартивен съд. Първоначално състав на СГС определи, че заповедта не е индивидуален административен акт, не е и общ и неподлежи на съдебен контрол. ВАС уважи жалбата ми и доводите в нея, че в Конституцията са определени актовете,които не подлежат на съдебен контрол, и че в случая сме извън тази хипотеза,че се касае за индивидуален адинистративен акт, макар без посочен поименно адресат, но адресатите са именно търговците, продаващи на открито аудио-взуални произведения. Делото беше върнато за ново разглеждане и заповедта впоследствие отменена. По доста от делата се налага да изследваме правото, неговите норми, да тълкуваме дори, когато има празноти в закона. На мен това много ми допада. Може би това е едно от нещата,които правят от професията призвание. Много са интересните дела. Професията ни е динамична. Някои ситуацции в които съм попадала звучат странно за хората, но не и за професията ми. Понякога е и малко напрегната.
Имали ли сте конфликт с клиенти?
Когато работиш с хора няма как да няма недоразумения. Обикновено са свързани с плащанията. За това взех решение за себе си да не правя вече жестове за отложено плащане. Продължавам да се уча от грешките си. Нормално е. Има и такива, които са заявявали „ти си моя адвокат, но ще ти платя после”, или „вчера бях на ски и нямам пари”, „ вече няма да плащам на адвокат,предишния ми взе всички пари” …Не разбирам тези хора и не толерирам подобно поведение. Добрата новина за тях е,че в София има още около 4 499 адвоката вписани в САК и още близо толкова приходящи и практикуващи в столицата. Така,че има къде да се пазарят. Занимаваш се и с политика? Какво научи от политиката? Миналата година си поиграхме на политика. Така каза нашия кандидат за кмет на София. Засега нямам планове свързани с нея. От 2000г. до днес научих ценни неща: да казвам с две изречения всичко - това определено е трудно за една жена. Политиците не слушат, ако всичко не е кратко и ясно. Научих се и да броя до 5 преди да кажа нещо.
Колко души работят в кантората ви?
Съдадох я през 2008 г., имам и стажанти. Единия от тях вече завърши. Скоро му предстои да се яви на изпит за младши адвокат. Кантората е структурирана така, че да покрива всички области на правото.
Адвокат Митова и Мариана Митова припокриват ли се в живота? Какво не обичате?
В личния ми живот съм различна. Адвокатът в мен често държи в кондиция жената в мен и ме предпазва от грешки. Не обичам да ми задават един въпрос повече от веднъж, защото помня отговорите си, а и това е признак за недоверие. Когато искам нещо го казвам в прав текст, без да е нужно да се чете между редовете. Мразя да ме гледат в очите и да ме лъжат. Хващам лъжата в полет. Обикновено отсрещната страна дори не разбира това.
Кое те затруднява?
Не мога да разкзвам виц, зашото умирам от смях докато разкзвам и никой нищо не рабира. Но се смеят с мен, явно се смея смешно.
Консервативана ли си? В какво вярваш?
В някои отношения, да. Не ми е в природата да съдя хората,но не мога да приема две неща, че мъжете свикнаха да ги ухажват жените, жените да ги търсят и че думата обещавам е загубила значението и тежестта си. Рядко я използвам, но тя за мен е обвързваща и означава много.За това очаквам хората, с които контактувам да спазват обещанията си, така както аз моите. Иначе показват неуважение не само към мен,а и към себе си.Трудно ми е да приема,че един мъж трябва да загуби мъжкото в себе си и да се превърне в нежния пол...Мъжът трябва да търси жената и да я изненадва с цветя,обаждания. Може би и тази мода ще се промени и кавалерите ще заемат достойното си място. Вярвам в любовта от пръв поглед и не мога да си представя,че бих могла да бъда с мъж,ако няма такава. Вярвам и в това,че всеки се променя и има право и на още един шанс.
Слагаш ли си маска?
На маскен бал...Всеки си слага при определени ситуации. Може би по повод професията. Когато ти се иска да крещиш,а изглеждаш спокоен е също някакъв вид маска.Все пак сме хора и имаме своите емоции,но можем да ги контролираме. Понякога жените с мъжки професии загубваме умението си да бъдем жени и трудно показваме емоциите си, но и това си има своите предимства.
Интервюто е взето от InBulgaria.bg |
